Убеден съм, че няма родител, който да харесва наказанията или да му доставя удоволствие да лишава децата си от любимите им неща. Също така смятам, че често родителите действат емоционално и срещат трудности със самоконтрола, тогава става така, че децата получават неясни, пресилени или хаотични наказания. Това поведение има отрицателни последици за децата. Те развиват страхове и несигурност, която пречи на тяхното правилно развитие. Тези препоръки за наказанията може да ви бъдат полезни, разгледайте ги!
Подбирайте внимателно думите си
Това се случва, когато родителите са първични и емоционални. Те често дори не забелязват, че изричат подобни думи. Препоръчително е да не се използват квалификации.
Използвайки подобен речник, децата често формират ниска самооценка. Те могат дълго време да помнят, когато майка им или баща им са ги определили с лоша дума.
Наказанията трябва да са лични, а не публични
Публичното наказание е неприемливо
Публичното наказание прави децата подтиснати и ядосани. Препоръчително е да се избягват фрази като „какво ще кажат хората?“ Също така е добре да се избягва и награждаването на публично място, така те могат да станат твърде арогантни.
Публичното наказание винаги кара детето да се чувства унизено. Когато това се случва често, то остава в очакване да се повтаря постоянно.
В живота си като възрастни тези деца могат да се превърнат в хора, които изцяло разчитат на мнението и очакванията на другите, което определено ще пречи да вземат самостоятелни решения.
Съобразете наказанията с възрастта на детето
Системата на наказанията трябва да е ясна и балансирана. Не давайте едно и също наказание за слаби оценки и счупен прозорец. Малки провинения – малки наказания. Големи провинения – сериозни наказания.
Също така е много важно да се съобразим с възрастта и предпочитанията на детето. Ако детето обича социалните медии, трябва да ограничите времето им за използване. Ако детето изобщо не ги използва, трябва да измислите нещо друго, за да има ефект от наказанието.
Дете, което винаги получава едно и също наказание за различни провинения, не е в състояние да изгради добра система от морални ценности, защото не може да определи разликата между тежестта на провиненията.
Погледнете под повърхността
През повечето време децата не се опитват да навредят на никого, те просто искат да откриват нови неща. Когато едно дете се учи, то трябва да бъде подкрепяно, дори ако действията му водят до нещо не съвсем приятно. Отношението ни трябва да бъде същото, ако ситуацията е плод на случайност.
В тези случаи съчувствието е по-подходящо от наказанието. Чрез него можем да подкрепим детето и да му помогнем да се справи.
Наказвайки децата за злополуки, рискуваме да отгледаме човек, който не може да поема рискове и да взема самостоятелно решения.
Ако няма да направите нещо, не се заканвайте
Ако родител или учител заплаши, че дадено поведение на детето ще доведе до наказание, то трябва да го направи! Ако нямате намерение реално да наказвате детето или смятате, че самите вие няма да успеете да отстоите думите си, то по-добре въобще да не се заканвате. Когато не изпълняваме заканите си, децата бързо осъзнават, че просто си говорим и спират да ни вземат насериозно. Това разбира се ни лишава от възможността да контролираме бъдещи ситуации.
Разгледайте нашите инструменти за социално-емоционално учене
Бъдете справедливи с наказанията.
Бъдете справедливи с наказанията
Ако не сте сигурни точно кое дете е виновно, не трябва да наказвате това, което предполагате, че е виновно. Разбира се, че ако детето ви е било в компания на приятели, не е уместно да критикувате децата на другите родители, просто може да прекратите играта им. Ако ситуацията се разиграва между братя или сестри и е сериозна, тогава всички трябва да бъдат наказани.
Ако често наказвате само едно от децата, защото по принцип е по-палаво, то ще расте с усещане, че е жертва. Останалите деца пък ще имат завишена самооценка и чувство за пълен имунитет, което няма да окаже положително влияние върху бъдещия им живот.
Наказвайте, но не отблъсквайте.
Наказвайте, но не отблъсквайте
Неподчинението на детето може да накара много родители да се ядосат и да загубят контрол.
Когато изпаднем в състояние на афект, хората сме способни да кажем много неща. Хубаво е, да се научим да контролираме емоциите си.
Ако едно дете е по-емоционално, крясъците на родителя и изрази от рода на – „Нека баща ти си те гледа“, „Ще те пратя в изправително училище или дом“ и други подобни емоционални отхвърляния, могат да му донесат проблеми в бъдеще. Счита се, че тези деца ще бъдат по-склонни да са зависими от хора с висок социален статус.
Ако статията ви харесва, споделете я с приятели в социалните мрежи.
