Емоцията страх е базисна, тя се изпитва от всички бозайници. Страхът е нормален, естествен и присъщ за всеки здрав индивид. Той е този, който ни показва, че сме в опасност, налична е заплаха или нещо ни се струва непознато. Неговата основна цел е да ни предпазва и дори да спасява живота ни.
Страхът може да се прояви като притеснение, тревожност, срам и т.н. Във всички тези случаи човек възприема някаква опасност или се бои от неизвестността на предстоящото.
При децата можем да наблюдаваме конкретни и социални страхове. Конкретните се проявяват като страх от кучета, от паяци, непознати, височини и т.н. Наша отговорност е да помогнем на децата да опознаят и разберат тези явления. Социалните страхове най-често ни водят до срам или срамежливост. Tе могат да бъдат свързани с тревога от отхвърляне, унижение, провал и т.н.
Всички те са нормални, когато не пречат на благополучието и взаимоотношенията на детето и могат да бъдат повлияни. Страховете изискват вниманието на специалист, най-вече тогава, когато детето не може да се отърси от тях, когато те са завладели ежедневието му и денят се планира съобразно тях.
При усещане на страх, хората реагират по три различни начина – нападение, бягство или вцепенение.
Когато човек напада вследствие на страх, на помощ идва гневът. Той е чест спътник на страха и има за цел да го прикрие, за да не изглеждаме слаби, уязвими или жалки. Когато гневът е маска на страха, уплашения, засрамения или разтревожен човек може да стане груб и агресивен.
Ако разгледаме Периодичната таблица на човешките емоции, можем да направим следната примерна формула СТ + УН = ГН.
Бягството може да изглежда като самовглабеност, отдръпнатост, отлагане или бягане от ситуацията. То ни държи настрана от източника на заплаха или несигурност и така психиката ни смята, че сме по-защитени. Когато сме уплашени и изпитаме несигурност в себе си, общото усещане към ситуацията е несъвместимост. Това усещане ни подтиква към бягство.
Вцепенението напомня на пълен блокаж, който повечето от нас са изпитвали по време на изпит, интервю или застрашаваща ситуация, която изисква бърза реакция. Например: психиката ни реагира като мишката, която току-що е възприела хищник и замръзва на място, за да не бъде открита. Сблъсъкът с обект или събитие, от което изпитваме страх, може да доведе до високо ниво на стрес, тази комбинация често се превръща в чувство за ужас.
Как да помогнем
Когато човек е уплашен, най-общо има нужда да изпита сигурност и предвидимост. Те могат да дойдат от подкрепата на важни за нас хора, от силната ни мотивация да постигнем нещо, от изготвянето на план за действие, от проверка на чужд опит и др.
Когато сме уплашени, ни е нужна смелост, а смелостта означава да осъзнаем и осмислим страховете си и да си поставим целта да се изправим пред тях –всеки със собствено темпо.
Разбирането на страха го прави малко (а по-късно и повече) познат и така отнемаме от неговата основна сила – неизвестността. Успявайки да го назовем, категоризираме и опишем, той става по-ясен и по-разбираем за нас самите и хората около нас.
Важно е да помним, че за да проявим смелост, най-често ни е нужна подкрепата, насърчението и вярата на хората около нас. Когато човек се страхува и другите хора подхранват страха му със собствените си тревоги и опасения, е много вероятно той да вземе превес в ситуацията.
Ето защо, когато усетим страх, срам или тревога, е важно да си отговорим каква е опасността, която възприемаме. Родителят може да помогне на детето да разбере страховете си и да ги осмисли. Детето, което се притеснява да общува, блокира преди социална ситуация (например устен изпит, запознанство и т.н.). Когато човек се страхува, не бива просто да отричаме страха му с думите: „Няма от какво да се страхуваш!“, „Айде пък ти – нали си голям/а!“, “Виж… как не го е страх, а теб те е страх“ и т.н. Вместо това трябва да му помогнем да го разбере, преосмисли, и да почувства вярата в него.
Използвани материали: Уроци за сърцето И Emotional Equations
Разгледайте Емо таблица